Job 2

1 ^a И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа , между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа .

2 ^b Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

3 ^c После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4 А Сатана отговори на Господа : Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

5 ^d Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

6 ^e Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

7 ^f Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.

8 ^g И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9 ^h Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 ⁱ А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

11 ^j А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 ^k И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.